Богомилска нравственост

Богомилството и кръвопролитията 

Богомилите са били противници на всяко проливане на човешка кръв. Няма  случай в Евангелията, подчетавали те в споровете, в който Христос или някой друг от последователите Му да е убивал човек.

Този морален принцип на богомилите е много важен. Изследователите не му обръщат достатъчно внимание. В наши дни основните християнски течения – католици, православни, протестанти и др. –  защитават именно този принцип. Но не винаги е било така. Особена агресивност е проявявала Католическата църква,  организирала голям брой кръстоносни походи, някои от които са били даже против християни. Да добавим към това и делата на инквизицията, кладите, на които са горели “еретици”. Православната църква също се е опетнила с многобройни кървави преследвания на невинни християни; византийците също са горили “еретици” на клада.

Непредубеденият поглед към възгледите за ценността на човешкия живот води до извода, че именно богомилите и близките на тях катари са запазили и пренесли през вековете хуманните принципи на първите християни. Католиците и православните  първоначално са се отклонили от тях, и е минало доста време, докато св. Писание ги върне към хуманизма на богомилството. 

Богомилите против робството  

Презвитер Козма в своята "Беседа против богомилите" ги укорява, че те

"оучат же своя си не повиноватися властелем своим. хуляше б(о)гатыа. ц(а)ръ ненавидять. ругають стареишинам. оукаряют боляры. мерзъкы б(о)гу мнять работаюшаа ц(а)рю. и всякому рабу не велять работати г(осподи)ноу своему."

С други думи, обвинява ги, че те

1.      Проповядват неподчинение на властта.

2.      Хулят богатите.

3.      Учат робите да не работят на господарите си.

Да си припомним, че в неподчинение към властите са били обвинявани първите християни; същото обвинение сега е адресирано и към богомилите.

Проповедите на Христос, апостолите и учениците им са били насочени против преклонението пред богатството – както се вижда от горния цитат, в същия дух са  проповядвали и богомилите.

Противопоставянето на робството също е типична християнска добродетел;  именно християните постепенно са сложили край на робството в Европа и света. Сравнението на възгледите на “православния” Презвитер Козма и на богомилите показва, че именно богомилството е основата на съвременния хуманизъм. 

Богомилството и инквизицията  

Ръководени от мисълта, че трябва да се проявява търпимост в към другите,  богомилските проповедници са отхвърляли правото на Църквата да издава присъди и да налага телесные и въобще светски наказания.

С течение на времето Католическата църква постепенно се е отказала от  присвоеното от нея право да съди и налага светски наказания. Така под продължителното въздействие на св. Писание тя е възприела и тези възгледи на  богомилите. 

Богомилите и кръстът 

Много изследователи прокарват мисълта, че богомилите и павликяните са  се отнасяли отрицателно към кръста. Довод за това им служат богомилските разсъждения, че разпятието е фактически инструментът, с който е бил измъчван Исус Христос и затова почитането му прилича на преклонение пред бесилото.

Успоредно с това обаче има сведения, че богомилите и катарите са се  отнасяли към кръста с уважение.

Това създава външно противоречие. То дава основание да подозираме, че  отрицателното отношение на богомилите (и може би на павликяните) е било насочено  против изображенията на разпятието, на разпънатия Исус, и против символите на това разпятие, но не и против всякакви  кръстове.

Един от основателите на богомилството поп Йеремия е писал, че в старо  време  Моисей бил пробол змия с копие и с образувания кръст е лекувал хората от змийски ухапвания. А. Соловьов и Р. Нели отбелязват уважението към кръста сред богомилите в  Босна и сред катарите в Прованс. Изображения на кръст може да се видат на страниците на старите катарски требници. В Босна кръстът е често срещано изображение на богомилските надгробни паметници; на рис. 4 го виждаме в съчетание с полумесец.

На базата на данни от археологията Р. Нели извежда съществуването на  специфичен катарски кръст, подобен на кръста на старите богомили. Рис. 5 и 6 показват изображения на катарски и богомилски кръстове. 

Привидното раждане на Христос 

Счита се, че богомилите са възприели от павликяните вярата в привидното раждане на Исус Христос. Те са вярвали, че "Христос е взел своята плът на небето и е  преминал през  Мария като през канал.”.

Този възглед е много интересен. Той някак си отделя Исус Христос от Дева Мария, защото излиза, че между тях няма “физическа” връзка, която е налице между нормални  майка и син. От това следва, че Христос не е бил “истинско бебе” и би могъл да бъде  например от самото си раждане чисто и просто юноша.

Да погледнем рис. 7, която ни представя реставриран и компютърно обработен  стар стенопис от църквата “Св. София” в Охрид. На него всъщност имаме изображение на току-що описаната идея: Христос се намира в овал, като че ли “в канал”; Дева Мария не го държи в ръце, както майка държи детето си; а и Христос съвсем не е бебе, а неголям  юноша.

Икони и фрески с подобни “особености” не са рядкост в България и съседни държави  (рис. 8 и 9). Стандартното “обяснение” на този сюжет е, че на него Исус Христос е изобразен “в медальон”. В случая на рис. 7 обаче не е точно така – най-малкото защото тук Исус Христос е протегнал дясната си ръка “пред медальона”. Това, което виждаме, е “излизане” на Христос отнякъде през “медальона”; ръката му вече е “навън”. Тази картина напълно отговаря на богомилската представа за слизане на Христос от небето през “канал”, и изображението на този канал само по форма наподобява медальон. Вероятно тази стара идея в по-късната иконография се е трансформирала в истинско изобразяване на Исус Христос “в медальон”, както се прави в наши дни.

Рис. 1. Стенопис от купола на църквата в манастира “Св. Наум” до Охридското езеро. Реставрираното изображение представя сцена, в която богомили се опитват да изпъдят св. Наум, дошъл да им проповядва нов вариант на тяхното старо учение.

Рис. 2. Скица на стенописа от рис. 1 (т.е. от купола на църквата в манастира “Св. Наум” до Охридското езеро): богомили се опитват да изпъдят св. Наум.

Рис. 3. Икона, която представя същата сцена: богомили се опитват да изпъдят св. Наум.

Рис. 4. Надгробен паметник от XV в. в Босна.

 Рис. 5. Катарски кръстове.

 Рис. 6. Стар български кръст, вероятно в духа на богомилската традиция.

Рис. 7. Реставриран и компютърно обработен стар стенопис от църквата “Св. София” в Охрид. На него Христос се намира в овал, като че ли “в канал”; Богородица не го държи в ръце, както майка държи детето си; а и Христос съвсем не е бебе, а малък на ръст  юноша.

Рис. 8 и 9. Богородица “с медальон” – овален канал, през който Исус Христос слиза на земята.

 Обсудить в форуме